Вазова екопътека
Туристическата дестинация Вазова екопътека е единствената, по която може да се отиде до природната забележителност водопад Скакля.
Този кът многократно е посещаван от Иван Вазов. Тук той написва известните си произведения „Из мала Стара планина“ и „Дядо Йоцо гледа“. Ето защо туристическият маршрут, част от който е Вазовата екопътека, започва от Вазовата (Данговата) къща в махала Кошущица, прекосява р. Искър, вие се край водопада Скакля в землището на село Заселе и завършва при надвесения над Искъра Зли камик. В първоначалния си вид пътеката е построена през 1972 година с труда на местното население.
От Гара Бов към махала Скакля маркираната пътека пресича моста над река Искър, продължава по шосето в посока Мездра и след около 300 метра се отклонява вляво по течението на река Скакля. Официално открита на 29 април 2007 година, днес Вазовата екопътека е туристическа дестинация с нарастваща популярност.
Инфраструктурата на пътеката е цялостно изградена. Добавено е и нощно осветление на всеки 5 метра по ръба на скалния венец при село Заселе. Поставени са мостове, кошчета за боклук, пейки, беседки и информационни табла.
Пешеходният маршрут преминава през следните територии със специален режим на достъп и ползване: лесопарк „Искърско дефиле“, природна забележителност водопад Скакля и Понор планина – включена в „Натура 2000“.
Вазовата екопътека е транспортно достъпна до двете отправни точки – Гара Бов (при махала Скакля) и село Заселе. Дължината на екопътеката е 1 час и 30 минути.
Водопад Скакля
Скакля или Заселски водопад се намира в района на село Заселе на Заселска река, ляв приток на Искър. Наричан е също Заселски водопад. Той е висок 85 метра и под него минава известната Вазова пътека. Наблизо е и скалата, наречена Злия камък, от която Вазовият герой дядо Йоцо е гледал със слепите си разплакани очи първия влак по Искърското дефиле, символ на Нова България.
Манастир „Седемте престола“
Осеновлашки манастир „Рождество Богородично“, по-известен като манастир „Седемте престола“ се намира до село Осеновлаг. Основан е през XI век от брата на Петър Делян, княз Георги, приел монашеството като Гаврил и след смъртта си погребан край входа на манастирската църква. Самата църква е уникална не само за нашите географски ширини, но и в Европа. Строена е през 1815 и е възобновена през 1868 година. От двете страни на главния олтар има по три малки помещения с отделни входове — олтари (престоли) с иконостаси. От тези седем престола се явява и името на манастира.
Предполага се, че манастирът води началото си от езическо капище, което се е намирало в крепостта Калето, останки от която и до днес съществуват над самия манастир. То било превърнато в малка църквица и това е била първата сграда на манастира. Според друго предание пък, той бил основан от седем боляри (или седем братя) още през ІХ век, които направили църквата да е със седем олтара (престола) — по един за всекиго. Това е непознато в архитектурната история функционално и планово решение, позволяващо да се извършват едновременно няколко самостоятелни църковни служби.
Създаден като религиозен център в Средна Стара планина, манастирът бързо се превръща в такъв и за селищата около него. „Седемте престола” не само е един от най-старите от четиринайсетте софийски манастира, съществували по време на турското робство, но и един от малкото добре поддържани и днес, подредени и украсени с хубава църковна живопис манастири. И сега дворът е идеално поддържан, с много зелена площ, много цветя и няколко гигантски секвои.
В манастира е отсядал и Васил Левски, през 1869 г. по времето на втората българска легия, като в него той е основал част от комитетите си, тъй като близо до манастира има седем села. В манастира са отсядали също и Ботеви четници. През 1892 г. манастирът е посетен и от Иван Вазов, който пише в него баладата „Клепалото бие“. Тя е посветена на металното клепало, което се намира под манастирската камбанария, и което е изработено от портата на крепостта Калето през 1799 г. по настояване на Софроний Врачански, който се е крил по това време в манастира от гонения.
Манастир „Седемте престола” е паметник на културата от национално значение. Той е един от 100-те Национални туристически обекта, под № 78.